Структура на личността под маската. Как да построим психологически имунитет?
В желанието си Зигмунд Фройд да обясни несъзнаваното, въвежда три понятия: То, Аз и Свръх Аз, за да обясни как функционират психичните процеси, които управляват мислите, чувствата и поведението на човека. Именно несъзнаваното, което никой не вижда, всъщност влияе на човека. То работи така, както определена емоция произвежда хормони, които се отразяват на тялото на човек, дори и това да не се осъзнава пряко.
То – първичната, базова структура – инстинкти
В това ниво на личността е инстинктът за самосъхранение, оцеляване, неoтложно задоволяване на базовите потребности. Основният аксиом тук е принципът на удоволствието – удовлетворен тук и сега. Тук се има предвид несъзнаваното чувство.
Суперего – духовни правила, глобални ценности
Тук са всички авторитети, които ни налагат, правилата и нормите в обществото.
Азът – разум и осъзнати чувства
Това е централната структура, включваща защитни, перцептивни, интелектуално-когнитивни и поведенчески функции. Неговата задача е да намери баланса между То и Свръх Аз. Колкото по-здрав е Азът, толкова по-добре можем да преценяваме с възрастта до колко и как да приемаме случващото ни се. И как да реагираме тук и сега на база опита си, посредством – „Имам усет за това кое е правилно, според мен и го заявявам“. Тук преценяваме до колко и кога да бъдат задоволени желанията на То.
Един идеален вариант е баланса между първичното, нормите и каквото Азът желае. Капанът тук е изявяване на потребностите и желанията единствено чрез вещества, които влияят на психиката, които от своя страна свалят защитите.
Здравият Аз може да си позволи да не бъде винаги социално-желателна личност. Може човек да се окаже неудобна личност в някакъв момент от неговия живот, за социума, за обществото, но в някаква степен да е осъзнато – удобна за себе си.
От друга страна на принципа на удоволствието, човек да си позволява да удовлетворява желанията си, които идват от първичното. Тоест да не бъде понякога социално-желателна личност, но да може да понася фрустрация. Именно, да стои с желанието си и да изчака точен момент за удовлетворяването му. Именно, достигане до имунитет чрез асертивност в стила
„Аз разбирам себе си, мога да усетя емоциите си и успешно мога да ги преработя без това да е за сметка на някой извън мен.“
От споделеното до тук, всеки може да намери своите граници, да опознае себе си или да продължи със същите психологически механизми за справяне. Важното е човек да бъде информиран за избора си, действията си и техните последствия, като наблюдава причинно-следствените връзки в своя живот.
На децата не трябва да им се налага определен натиск.
Взаимоотношенията родител-дете в стил дресировка са най-прекия път към защитен механизъм и фрустрация. Точно за тях ще стане дума в следващите редове.
В днешно време виждаме хора, които не оспорват по никакъв начин правилата в обществото – склонни са да се подчиняват. При тях има сливане между Суперeгото и Егото. Те не си позволяват нищо извън това, което е общоприето. Виждаме и бунтари, в крайности.
Свързващото при тях е, че и при двата варианта няма удовлетвореност по отношение на това какво се очаква от тях и какво ги удовлетворява наистина. Именно за това става дума – „Как да достигнем до златната среда?“ Да се премине през първичното, през това което се налага, за да се достигне до осъзнато – удовлетворяващото.
По пътя на неудовлетворяващото се появяват и защитни механизми. Защитните механизми са психични стратегии, които хората използват несъзнателно, за да избягат от фрустрацията на напрегната ситуация и стреса на собствените си мисли или тези при взаимодействие с околните. При проявлението на защитните механизми реалността винаги се изкривява.
Защитните механизми са психични маневри, чрез които се редуцират или избягват негативните състояния като конфликт, тревожност или стрес. И има много разнообразни стратегии за това:
Като например – изтласкване, потискане, отричане, проекция, етикетиране и т.н. Все пак ще припомня основата, а именно, че защитните механизми се използват несъзнателно от всеки човек, с цел да се справи с тревожността, която му дават неприемливите за него мисли и чувства. Те са част от живота на всеки човек и гарантират оцеляването в стресови ситуации.
Използвайки се непрекъснато могат да доведат до девиация, т.е. водят до анормално поведение и не винаги до трайна удовлетвореност с автентично поведение.
Защитните механизми на Егото охраняват човека от прекомерна тревожност и стрес. Могат да са буфер срещу стрес, могат и да са защити на егото, поради слаб Аз.
Психосоматичната, емоционално - телесна проява може да бъде удобен прийом за заучената безпомощност. Приписвайки си лични вярвания, човек може да предизвика соматични следствия, удобни за несъзнавана кауза. Тук ваксината е да познаваме себе си, да подсилим Аз-а, като си дадем време, знания и работа със самите нас, чрез усвояване на нови модели за справяне, извън случилото се в миналото.
Именно поглед от 21 век, малко по-различен от времето на Фройд, с въпросите: „Кое е това, което тук и сега мога да направя в моя живот и е под мой контрол, за да бъда удовлетворен?“; „Кои са причинно-следствените връзки, които партнирайки си с някой, аз мога да усетя?“; „Нужно ли е да влизам в любовта само през егото, за да се чувствам значим?“.
Всекидневно се излъчват материали с хора в енергията на То, на всяка цена удовлетворяващи потребностите си – „зад волана с 300 км/ч“, „нарушавайки закона с телефон в ръка“ или заявявайки невербално – „Аз съм повече от теб“ в интимните преживявания.
Има и вариант в който това се свързва с властта. Когато човек има власт да направи това което желае, това означава за него, че е силен. Вследствие, това означава, че е по-ценен, с по-висша стойност. Така човека, чрез поведението се опитва да пребори мъчителното усещане за ниска себестойност. Пример за това са филмите в стил „50 нюанса на фрустрацията“. Главните герои в подобни сценарии се опитват да намерят баланса във вътрешния си свят, но тези методи са дисфункционални и водят до още по-силно усещане за липса на баланс, заради което пак проиграва ситуацията по същия начин. Именно заради слаб Аз имунитет. Ясно могат да се откроят и други остатъци от тези защити на психиката, които са се дисоциирали от първоначалните ситуации, като нарцисизъм (в различни форми), пасивно – агресивно поведение, арогантно поведение.
Тези житейски жокери са белези на неизграден характер, през които вируса на новото предизвикателство леcно може да проникне и да ни уязви. Антидотът против неизказаното напрежение, поради новите предизвикателства е вентилирането им, посредством личните ресурси на човек, като семейство, приятели, хоби-забавления или подкрепящи специалисти.
От нас зависи дали ще се грижим за нашия психичен ресурс, който да ни служи като имунитет. А болестта в образа на предизвикателство да изчисти съзнанието, стига то да го има. Когато развиваме характер, здрава личност, която да е формирала качества, като критично мислене, емпатия и асертивност, ние бихме били спокойни за нашия живот и обществено благополучие. Това е най – добрата „подсилваща доза“ просперитет, чрез която бихме били устойчиви срещу всеки вреден агент в нашия живот.
Автор: Атанас Нанков
