"Детето на дявола'' превърнало се в световноизвестна балерина
От Нели Славова
Микаела ДеПринс е световноизвестна балерина, която е играла в Бостънския балет и дори е участвала в музикални клипове на Бионсе и Мадона. Тя се прославя благодарение на собствения си упорит труд и подкрепата на двама истински любящи хора - нейните осиновители, които винаги са ѝ имали огромно доверие. Въпреки че историята ѝ е с щастлив край, тя произхожда от необичаен произход.
Днес ви предлагаме да прочетете увлекателната история за живота на Михаела и да се вдъхновите от нейния житейски път към успеха.
Животът на Микаела преди осиновяването далеч не е бил лесен.
Микаела е родена в Сиера Леоне през 1995 г. Родителите ѝ я кръщават Мабинти, но след като и двамата умират, чичо ѝ я изпраща в сиропиталище. В едно интервю тя си спомня за живота си в сиропиталището и казва: "Имената ни бяха цифрите от 1 до 27. Единицата беше любимото дете в сиропиталището, а 27 беше най-антипатичното."
Михаела е била номер 27, тъй като има рядко заболяване на кожата, наречено витилиго. Заради това, че е различна, в сиропиталището я наричат "детето на дявола". Намерила утеха в най-близката си приятелка, също носеща името Мабинти, която в сиропиталището била под номер 26. Двете обичали да пеят и да си разказват истории за това какъв би бил животът им, ако бяха осиновени.
Само за един миг животът на Микаела се превърнал в приказка.
Междувременно жена на име Илейн ДеПринс, която живеела в Ню Джърси, мечтаела да осинови дете от Африка. Тя първоначално планирала да осинови приятелката на Микаела, Мабинти.
В интервю Илейн си спомня: "Обадиха ми се от агенцията за осиновяване и казаха: "Коя Мабинти възнамерявате да осиновите? Имаме две момичета с едно и също име."
И тогава Илейн разбрала, че другата Мабинти е била отхвърлена от 12 семейства заради състоянието на кожата ѝ. След това разкритие тя не се поколебала нито за миг и взела решение да осинови и двете момиченца. Илейн вероятно никога няма да забрави първата си среща с Микаела, защото е била толкова скептична към собственото си осиновяване. "Тя стоеше там със скръстени ръце, беше наистина ядосана", спомня си Илейн.
Осиновителите на Михаела се превръщат в нейни любящи герои.
Още докато била в сиропиталището, Микаела била силно очарована от снимка на балерина, която намерила във вестник. Тогава започнала да мечтае да стане професионална танцьорка и бленувала за това през цялото си ранно детство.
Когато пристигнала в дома на осиновителите си, тя показала въпросната снимка на майка си Илейн и ѝ казала, че мечтае да има балетни туфли, точно като истинска балерина. Илейн била толкова трогната и изумена и не могла да направи нищо повече от това да обещае на Михаела, че един ден и тя ще танцува.
Животът на Михаела в САЩ поема своя нов, положителен път, но в началото момичето все още имало страхове от отхвърляне и дори спяло на включена лампа. Но любовта и грижите на родителите ѝ излекували сърцето ѝ и скоро тя отново била спокойна и започнала да преследва голямата си мечта.
С новия си живот Михаела започнала да работи усилено за осъществяването на свещената си мечта и това ѝ донесло голяма награда.
Накрая Михаела започнала да постига успехи в уроците по танци и си поставила за цел да се превърне в професионална балерина. Тя осъзнала, че ще има предизвикателства, с които ще се сблъска. По-конкретно, била много загрижена за своето витилиго. Преди първото си представление помолила майка си да ѝ каже дали може да види петната по тялото ѝ от мястото, на което седяла в публиката.
Илейн си спомня: "Отговорих, че съвсем не се забелязват. Изглеждаха като прашинки. А тя каза: "О, добре. Сега мога да бъда професионална балерина".
На 17 години тя става най-младата балерина, която играе в Танцовия театър на Харлем в Ню Йорк. По-късно е наета от Холандския национален балет, а сега нарича Амстердам свой истински дом. Приема го като сбъдната мечта, но и като успех, който е заслужила.
"Това не е поредната приказка. Трябва да работиш здраво и усилено, за да постигнеш мечтата си. Има много загуби и много болка, но крайният резултат си заслужава.''
Микаела иска нейната история да бъде огромен мотивационен тласък за всички.
Микаела има свой собствен модел за подражание - една от първите чернокожи американски балерини на име Лорън Андерсън. Младата жена е написала автобиографична книга за историята на живота си, а сега Мадона изявява желание да режисира филм за Микаела и признава, че когато е разбрала за нея, е била просто потресена.
Докато обявяваше плановете си за филма, Мадона написа: "Пътуването на Микаела резонира дълбоко с мен и като артист, и като активист, който осъзнава несгодите. Имаме уникалната възможност да хвърлим светлина върху Сиера Леоне и да позволим на Микаела да бъде гласът на всички осиротели деца, до които е израснала. За мен е чест да вдъхна живот на историята ѝ."
Кое нещо в историята на Михаела ви вдъхнови най-много? Познавате ли други хора, които са станали успешни въпреки скромното си и трудно начало?
