Мъжкарско е да обичаш жена си

Мъжкарско е да обичаш жена си.
Не е мъжкарско да я нараняваш съзнателно. 
Мъжкарско е в трудните моменти да си до семейството си.
Не е мъжкарско да обвиняваш семейството си за трудните моменти.

Мъжкарско е да сменяш памперси, да носиш бебето си в слинг/раница, да го гушкаш и да му показваш любов. 
Не е мъжкарско да оставиш всичко на жената. 
Мъжкарско е да защитиш жена си. 
Не е мъжкарско да се присъединиш към тези, които я нагрубяват.

Мъжкарско е да пуснеш пералня. 
Не е мъжкарско да си хвърлиш чорапите на пода. 
Мъжкарско е да изпиеш една бира с приятели, а после да се прибереш с такси.
Не е мъжкарско да се наквасиш като прасе и да караш пил.

Мъжкарско е да галиш, прегръщаш и целуваш жена си. 
Не е мъжкарско да я стиснеш грубо, да я зашлевиш.

Мъжкарско е да бъдеш до семейството си. 
Не е мъжкарско да си с всеки друг, но не и с тях. 
Мъжкарско е да уважаваш родителите си.
Не е мъжкарско да ги пренебрегваш.

Мъжкарско е да имаш доверие на жена си.
Не е мъжкарско да отнемеш свободата ѝ.
Мъжкарско е да се разплачеш, когато ти е трудно. 
Не е мъжкарско да се разгневиш до припадък. 

Мъжкарско е да бдиш над семейството си.
Не е мъжкарско да избягаш. 
Мъжкарско е да уважаваш хората. 
Не е мъжкарско да ги унижаваш.

Мъжкарско е да признаеш грешката си.
Не е мъжкарско да обвиняваш обстоятелствата.

Мъжкарско е да работиш върху характера си и травмите си.
Не е мъжкарско да избиваш комплексите си върху по-слабите. 

Мъжкарско е да обичаш жена си. 
Не е мъжкарско да отнемеш живота ѝ.

Автор: Вяра Янакиева