Навършват се 25 години от създаването на "Сексът и градът"

  • Сподели:
Навършват се 25 години от създаването на "Сексът и градът"

Момичетата от "Сексът и градът" записаха видео за да отпразнуват 25-годишнината на сериала.

Кари Брадшоу, Шарлот Йорк, Миранда Хобс и Саманта Джоунс (последната я няма в клипа, но не мода да не добавя името ѝ в тази емблема) празнуват 25 години от излъчването на "Сексът и градът".

Три от оригиналните звезди на популярния сериал - Сара Джесика Паркър, Кристин Дейвис и Синтия Никсън, поканиха феновете да си налеят по един Космополитан за 25-годишнината.

Във видеоклип, публикуван в Инстаграм от HBO, Дейвис казва: "Просто сме тук, за да ви благодарим".
Паркър продължава: "25 години, о, боже мой. Какво се е случило в живота ни за 25 години?"
"Толкова много", отговаря Дейвис.

"Създадохме семейства. Създадохме взаимоотношения", казва Паркър. "Осъзнах, че вие имате същото преживяване в живота си и ви обичаме за това, че се присъединихте към нас за толкова много години".

Никсън също така благодари на феновете за любовта им и за това, че са подкрепяли и чакали шоуто през всичките тези години. По същия начин Дейвис казва, че актьорите са успели да продължат сериала "толкова дълго" благодарение на зрителската подкрепа.

Преди двадесет и пет години една къдрокоса, екстравагантно облечена секс колумнистка дебютира в нова смела комедия за жени над 30 години, които се срещат в Ню Йорк. "Това е като загадката на Сфинкса. Защо има толкова много страхотни неомъжени жени, а няма страхотни неомъжени мъже?" - това е първият въпрос, който Кари Брадшоу обмисля с необвързаните си приятелки. "Когато навършиш 30 години, си мислиш: "Защо да се установявам?" - отговорът на корпоративния адвокат Миранда Хобс. "Повечето мъже са застрашени от успешните жени", добавя кураторът Шарлот Йорк. "Правилният човек е илюзия, започни да живееш живота си!" - контрира пиар гуруто Саманта Джоунс. И точно така се ражда едно от най-добрите женски предавания в историята на телевизията.

Жените говорят толкова откровено за това какво искат от секса и връзките си, че това е новаторско по онова време. Четвърт век по-късно това е фолклор. Разговорите от целия сериал все още се провеждат навсякъде по време на брънчове, маргарити и деветминутни гласови съобщения в WhatsApp.

"Сексът и градът" беше и все още е библията на необвързаните жени.

Сериалът е майсторски клас по разкриване на всички начини, по които необвързаните или самотни жени завинаги ще бъдат третирани като "нещо по-малко" от обществото. 
Когато ставаше въпрос за връзки, ''Сексът и градът'' свърши прекрасна работа, за да ни увери, че е нормално да искаме такива. Това не бяха отчаяни жени. Можете да бъдете щастливи, успешни и удовлетворени от живота си на сингъл мацка - и все пак да искате романтична любов. Яростно независимата Миранда дори не осъзнава, че иска Стив Брейди в живота си, докато не минават месеци след като тя ражда неговото дете. Идеалистката Шарлот се запознава с прекрасния Хари Голдблат и най-накрая осъзнава, че понякога е необходимо да разрушиш представата за това как трябва да изглежда животът ти, за да откриеш най-доброто за себе си. Дори Саманта рискува със Смит Джерод, след като скъсва с бившия си Ричард Райт, казвайки: "Аз също те обичам, Ричард, но обичам себе си повече". А когато Кари приключва с Александър Петровски на финала, тя го заковава с: "Аз съм човек, който търси любов. Истинска любов. Нелепа, неудобна, поглъщаща, не можеща да живее без-друга любов". Ето това е реплика, с която трябва да се съобразявате.

Любовта, от която тези жени наистина се нуждаят, обаче винаги е била любовта помежду им. Намерете си приятелка, която доброволно ще извади диафрагмата ви, ако се заклещи - както Саманта прави за Кари - и ще си имате сродна душа за цял живот. Разбира се, имаше и някои неравности по пътя, като например когато Кари засрами Саманта, след като я видя да прави орален секс на куриера (което доведе до класическата реплика "Ще нося каквото си искам и ще духам на когото си искам, докато мога да дишам и да коленича"). Но както и при взаимоотношенията, сериалът изследва съвсем реалните, несъвършени моменти в приятелството, както и славните такива. В "Shoulda Woulda Coulda" от четвърти сезон, когато Миранда съобщава на Шарлот, че е бременна, съсипаната Шарлот настоява да се прибере сама. Но Миранда я следва като мълчалив акт на подкрепа: "Тя знаеше, че Миранда е зад нея." Прекрасно е.

Сериалът се правеше относим само към привилегированите, бели, хетеросексуални жени и е трудно да се пренебрегнат недостатъците, които сега са болезнени за повторно гледане. Разбира се, има много неща, които днес биха били различни, и опити за тях са направени в продължението "And Just Like That..." Но толкова много от другите чувства ще останат непреходни доживот. Знам точно кой епизод да гледам, за да отговаря на настроението ми, независимо дали ми се плаче или се чувствам самотна. 

Отвъд жестокия арсенал от дрехи на Кари, далеч от обувките и Космополитъна, момичетата поставяха изключителни (за времето си) теми като тази дали е редно мъж да те зареже с бележка; как трябва да се държиш с нахалната си свекърва; ако изневериш на настоящия си приятел с бившия си партньор - това непременно ли те превръща в ужасно лош човек, който ще гори в Ада; да си тръгнеш или да останеш във връзка, в която не си щастлива; колко на брой шанса заслужава един човек; ти ли трябва да се бориш за любовта и вниманието на един мъж или трябва да го оставиш да те преследва - и още много други, далеч по-различни, дълбоки и значими от тези колко мл филър да си поставиш в устните, къде правят хубав микроблейдинг и трябва ли да имаш силиконов бюст. Епохата и разбиранията бяха други.

Понякога се чудя дали щях да познавам радостта от самостоятелната чаша вино, ако не бях гледала епизод от втори сезон на сериала с перфектното заглавие "They Shoot Single People, Don't They?". Кари сяда пред бара, казва на сервитьора, че не очаква никой друг, и си поръчва питие.

"Седнах там и изпих чаша вино сама. Без книга, без мъж, без приятели, без броня, без преструвки."

Това не стои съвсем на място днес, но само защото сложих и телефона си в чантата.

''Имаме сребърна годишнина, но спомените ни винаги ще бъдат златни'', пише Сара Джесика Паркър в поста си със снимката на нейното колие.