Сюзън Сарандън споделя за ендометриозата и какво е да станеш майка след 40 години
От Нели Славова
"При всяка следваща бременност хората ме питаха: "Ти луда ли си?"
Родена през 1946 г., актрисата е посветила живота си на филмите, борбата за каузи, които смята за справедливи, и на семейството си. Сюзън Абигейл Сарандън (родена като Томалин, но приела името на първия си съпруг, Крис Сарандън) е не само едно от най-популярните лица в Холивуд, но и в събитията, свързани с ендометриозата - заболяване, което успява да преодолее с убедеността си.
В High View Art обичаме историите за преодоляване на препятствия и поради тази причина избрахме да разкажем тази на Сюзън Сарандън, която въпреки многото биологични и културни фактори е успяла да създаде своето семейство.
Ранна кариера
Филмовата кариера на Сарандън започва през 1970 г. с главната ѝ роля в драматичния игрален филм "Джо". След това преминава на малкия екран със сапунената опера "Разделен свят", а през 1975 г., годината, в която навършва 29 години, става известна след участието си в "Rocky Horror Picture Show".
До 1984 г. тя вече има повече от 25 участия в сериали и филми и номинация за "Оскар" за най-добра актриса за филма ''Атлантик сити'', 1980 г. Що се отнася до личния ѝ живот, тя е във връзка с италианския режисьор Франко Амури и носи със себе си известни страхове за това, че ще бъде майка.
Причината е, че е имала определени физически симптоми, които лекарите не са могли да диагностицират правилно и поради това лечението не е било точно. Въпреки това, дори и в този неблагоприятен контекст, тя забременява.
Раждането на първата ѝ дъщеря
"Не раждай бебето" и "Това ще съсипе кариерата ти" са някои от нещата, които другите хора са ѝ казвали. Но актрисата не послушала тези съвети и продължила бременността си. След време се родила първата ѝ дъщеря - Ева Амури, която днес е актриса и инфлуенсър.
Диагнозата идва късно, но тя най-накрая получава отговор.
Актрисата страдала от "ендометриоза" - доброкачествено заболяване, при което остатъците от ендометриума (вътрешната част на матката), които се отлюспват по време на всяка менструация и причиняват кървене, навлизат в други органи, като ректума, пикочния мехур, яйчниците и др. Това състояние може да предизвика болка в различни части на тялото и често води до безплодие, тъй като жената с ендометриоза има по-малко и по-некачествени яйцеклетки.
Една любов без възрастови бариери и още две деца по-късно.
Отношенията с Амури приключват, но през 1988 г. тя започва връзка с 12 години по-младия актьор Тим Робинс, с когото се запознава по време на снимките на филма "Bull Durham". От него тя има други двама сина: Джон "Джак" Хенри, роден през 1989 г., и Майлс Робинс, роден на 4 май 1992 г.
"Родих първото си дете на 39 г., а третото на 45 г. и при всяка бременност хората казваха: "Ти луда ли си? Недей!" разкрива Сарандън в едно интервю.
Най-голямата ѝ дъщеря, Ева Амури, е майка на три деца: дъщеря Марлоу от 2014 г. и момчетата Майор Джеймс от 2016 г. и Матео от 2020 г. И в постовете на Амури, и в тези на Сарандън се вижда, че актрисата е ангажирана и любяща баба.
А прабабата Ленора Мари Крисионе изглежда също е такава, тъй като снимка от 2017 г. показва заедно четири поколения от семейството, събрали се да отпразнуват нейния 94-ти рожден ден.
За да има семейството, което тази филмова легенда има днес, тя е трябвало да преодолее много физически бариери и да не приема "не" за отговор, когато става въпрос за заболяването ѝ.
"Не е нормално да пропускаш част от живота си и да не можеш да живееш пълноценно, заради болка и прекомерно кървене", казва Сарандън през 2011 г. на събитие на EFA (Endometriosis Foundation of America, Inc.). В тази презентация актрисата също така постави в центъра на вниманието факта, че трябва да се говори повече, за да се премахне изолацията, която съпътства това заболяване.
"Страданието не трябва да ви определя като жена".
Сюзън Сарандън вече е на 76 години, майка на три деца и баба на трима внуци. Краят на нейната история е щастлив, но тя издига гласа си за ендометриозата, за да могат и други да говорят открито за болката си, да не свикват с нея и да се диагностицират и лекуват възможно най-скоро, за да живеят по-добре и по-качествено.
