Жената от огледалото и бръчките на мъдростта

Гледа ме жена в огледалото,
която много прилича на мен,
макар че около очите ѝ има бръчки,
а косата ѝ е дива и свободна.

Тя е по-пълна от мен,
и определено косите ѝ са сиви.
Пропуснах ли деня, в който това се случи?
Винаги ли е била такава?

Жената в огледалото е спокойна,
като отлив, който се изтегля,
и плаж, който е летен и топъл.

Тя е видяла света в различните му цветове,
научила се е да познава истината.

В бръчките ѝ има мъдрост,
има знание, донесено от младостта.

Сякаш се движи по-свободно,
не я задържат земните окови.
Може би от тежестта, която е оставила зад себе си.

Като натиска на очакването,
и нуждата да се поддадеш и огънеш.

Харесва ми тази жена в огледалото,
Тя бързо се превръща в най-добрата ми приятелка.

Автор: Дона Ашуърт