Житейските умения, които всеки човек трябва да усвои
От Нели Славова
Умението да се вслушвате в това, което най-малко искате да чуете
Понякога приятелите, семейството и - в редки случаи - непознати хора губят ума си и ни казват какво наистина мислят за живота ни. Понякога това е нарочно, а понякога просто се измъква поради разочарование или прекалено много чаши розе. В отговор можем да се усмихнем и да кажем: "Има върху какво да помисля!". Друг вариант? Да се съгласим с него за част от секундата, само за да се приберем вкъщи и да изпаднем в спонтанна емоционална амнезия, при която разговорът ще бъде трайно изтрит от паметта ни.
Не е нужно да правим нищо по отношение на тези ужасни, гадни реплики. Може да се окаже, че не сте съгласни с конкретното мнение, но дори и така да е, това ви обогатява, защото така вижда ситуацията някой друг освен вас и може би е време или да се дистанцирате от тази ревнива, недоброжелателна личност, или да разберете, че страхът или любовта понякога замъгляват преценката ѝ. От друга страна, може и да се окаже, че сте съгласни с мнението на другия, което е моментът, в който имате възможност да се вслушате в себе си - и да решите какво искате да направите, за да предприемете някакви действия.
Способността да отхвърлите "първото впечатление"
Първото впечатление - независимо дали става дума за първа среща с приятел или за първо запознанство с някого, или за първи секс - е точно моментът, в който е най-вероятно нещата да бъдат напълно неловки, сковани и дори обезкуражаващи. Никой не знае какво прави. За съжаление, това е и моментът, в който е възможно да отхвърлим някоя присъда и да продължим напред. Онези от нас обаче, които овладеят да дадат на всички втори шанс, са тези, които ще преминат към трети рунд.
Умението да разпознавате гласа си
Познавате вътрешния си глас, нали? Той критикува това, което сте направили или не сте направили. След това критикува какво са направили или не са направили другите хора. След това се оплаква защо всички останали са се справили, с изключение на вас. След това ви казва да се притеснявате, че колата ви е стара, къщата ви ще изгори или ще загубите работата си поради внезапен спад в световната икономика. Този глас е гласът на вашето его. Колкото по-скоро успеете да разпознаете този глас като това, което е - вашите мисли за живота ви, а не вашия живот - толкова по-скоро ще можете да започнете да живеете истински.
Способността да се отпуснете
Признавам си, все още не съм овладяла тази способност. Тя идва от "Нежна е нощта" на Ф. Скот Фицджералд. В тази проницателна книга героят Дик Дайвър и приятелите му внимателно изучават богатите гости, които влизат в един ресторант. В един момент влиза добре облечен, на пръв поглед самоуверен американец. "Изведнъж той осъзна, че е наблюдаван - след което ръката му се вдигна спазматично и подреди призрачна издутина във вратовръзката си." На друга маса хората потупват "бръснатите си бузи", пушат незапалени пури, пипат очилата си и "дори дърпат отчаяно ушите си".
Това, което Дик търсеше - но не откриваше - в тези непознати, беше "покой". Действието на романа се развива през 30-те години на миналия век, но и днес изпитваме същата нервност, същия импулс да се представим, само в случай че някой ни гледа. Отпускането е като нещо подобно на това как се държите, когато сте в компанията на някого, когото наистина обичате и който ви отвръща с любов. С този човек не се притеснявате за косата си, не ви се налага да коригирате тона на гласа си или каишката на сандалите си. Не сте на сцената.
Умението да шепнете с пълна сила
Една учителка в детската градина поглеждаше към претъпканата стая, звънеше с малък сребърен звънец и шепнеше: "Елате, деца". Веднага всички 22 буйни пет- и шестгодишни деца се затичаха към килима, седнаха и замълчаха напълно. Когато се замислите, това идва логично. Защо тези деца да не се държат по този начин? В живота им е имало много хора, които са им крещели да си измият зъбите или да спрат да бият брат си. Шепотът е различен - и затова интересен. Същото се отнася и за възрастните. Живеем в епохата на крещящия телевизор, пищящия смартфон, ревящата аларма на колата. Намаляването на звука дава на другите рядкото и възхитително удоволствие да се навеждат, за да чуят какво се казва, да бъдат поканени (а не приканени!) да обърнат внимание.
Умението да направите комплимент, който не се основава на външния вид
Виждаме хора, които харесваме, и им казваме, че харесваме прическата им, роклята им, къщата им или красивото им куче. Това ги кара да се чувстват добре. А ние се чувстваме добре, защото сме ги накарали да се чувстват добре. И вероятно причината, поради която започваме да се занимаваме с тази дейност, е, че харесваме човека.
От друга страна, да кажете на някого, на когото се възхищавате, нещо положително, което не е свързано с външния вид, изисква малко повече усилия - и наблюдение. Това води до едно от най-невероятните преживявания на планетата - да бъдеш видян. Когато дадете този подарък на някого, вие му доказвате, че всички неща, които прави вътре в себе си, всички тези опити да бъде най-добрият човек, който може да бъде (въпреки миналото си, недостатъците си, съмненията си, понякога пълния си срив), не са напразни.
