Пътят към пълноценни взаимоотношения
Целта на този материал е да бъдем по-осъзнати в личното си свързване с другите, като се разгърне темата в една по-дълбока посока и гледна точка, която да мотивира хората да търсят и работят със себе си.
Да се предразположат отговори на въпросите:
- Как аз влизам във взаимоотношения със заобикалящия ме свят?;
- Как аз се чувствам и какво очаквам, когато реша да споделя себе си във връзка?;
- Има ли смисъл да се обвиняваме взаимно?;
- Влизам ли във връзка чрез егото?;
- Губя ли себе си в другия?;
Какво значи „пълноценни взаимоотношения“?
Общо казано това са взаимоотношения на ценности, общо виждане и представи. И на базата на това общ път към удовлетворяващ двете страни начин на партниране. Именно тук има и доста разминавания по пътя на опознаването между хората.
Ценностите не са конституция валидна за всички, направеното „добро“ може да не бъде реално добро за приемащия го. Любовта не е някаква догма, която трябва да се чувства еднакво от всички. За формирането на нашата сензитивност, емоционалност към нас и света имат принос – културните особености, семейните връзки, религиите и социалните закони.
Един от споменатите по-горе приноси за това кои сме ние е семейството. Съществува твърдението, че ние може да излезем от фамилното семейство, но то е в нас и си го носим навсякъде. Ако там не сме получили нещо, което ни е било необходимо ние ще си го търсим, заявяваме и ще го проектираме напред във взаимоотношенията в които влизаме.
Тук именно става дума за потребности, желания и търсенето на вариантите за удовлетворяването им. Разликата между потребности и желания е в това, че потребностите са универсални човешки ценности – „всички хора ги имат“, а желанията са в отговор на „Как да удовлетворим тази потребност?“.
Примерът тук, който мога да споделя, е за човек, който си купува газирана, сладка напитка. Зад желанието от приема на тази напитка има няколко потребности – иска да се освежи, трябва му повече енергия, липсва му допамин, има желание за проявяване на лична воля. Това са универсални потребности, докато напитката в случая е способ. За съжаление, има кандидат-партньори, които тръгват към партньора като към газирана напитка. Избират да получат от партньора само допамин, без емоционална свързаност (окситоцин). Но дори и в този случай нещата пак не са толкова ясни, като в алгоритъм, защото етикета на напитката съдържа информация за калории, мазнини, въглехидрати и някак нещата са ясни.
Но при неизградения характер, етикетът лъже с добавена стойност, изкуствени подобрители, примамваща опаковка и силиконови фасади на неизградени основи.
Тук първото нещо, което може да се направи е да се усети, какво стои зад това желание. Този баланс между моите потребности и потребностите на другия и умението да ги виждаме е ключовото нещо, което определя качеството на всяко едно взаимоотношение, което имаме.
Лична осъзнатост
Има най-различни варианти в които, това което ни се дава като модел, ние го търсим напред в живота, доста често и несъзнавано. Защото не познаваме себе си.
Правят впечатление връзки, които са в ценността на родителското обгрижване – „партньорът, като родител във връзката“. И свързване не на база цялостност, а на база лични фрустрации в миналото и удовлетворяването им тук и сега.
Ако в партньора има желание за удовлетворяване на лични липси, като това да се гледа на „половинката“, като на патерица, то тук не става дума за споделени, пълноценни взаимоотношения. А по-скоро става дума за ресурсни отношения. В нас е изборът как да се свързваме на база фрустрации или на база споделеност.
В последните години няколко световноизвестни филма, направиха доста голямо впечатление в държавите, в които се излъчиха с агресивния си нюанс на петдесет начина да не обичаме себе си. В които се разказваше за това как можем да променим половинката си. Което всъщност се оказва заблуда. А зад тази заблуда връзкофобното, което може да бъде маскирано с различна маска.
Срещат се случаи на потребност от агресия във взаимоотношенията, както пасивна така и активна. И тук нашата работа е да видим откъде са се формирали, защото хората които по някакъв начин са ни докоснали емоционално сега, са докоснали формирани бутони в нас от миналото. И не можем да обвиняваме някой, че ги „натиска“ тук и сега. Примерът, който тук ще дам, е от кризисен център за жени жертва на домашно насилие. От разговорите с професионалистите, които работят там, се оказва, че над 90% от дамите, които са на емоционална рехабилитация там са имали такъв модел в семейството. За тях подсъзнателно е нормално да допускат агресия във взаимоотношенията. И това, което се извежда като оптимално съждение е, че човек, който обича себе си, знае, че е ценен няма да позволи подобен „филм“ върху себе си или върху някого изобщо. А „позволяващите“ агресивен филм на техен гръб (понякога буквално) имат различен поглед за любовта и подсъзнателно предразполагат лична територия, в която режисьора да се настани.
И в двата случая тук има пропуски.
В този случай партньорските взаимоотношения са взаимно свързани – той заявява, че желае да бъде приет, ценен, а тя – не.
Фокусът на човек е да работи със себе си, с миналите си предизвикателства в своя живот и да ги отработва, което да даде нов резултат постфактум. Tова става посредством лична отговорност отвътре навън, извън „виновните“ за не случващото ни се в нашия живот. Когато човек е цялостен – привлича цялостни партньори. Само тогава.
„Аз съм самодостатъчен“
Тази самоудовлетвореност е най-добрият вариант за свързване с другите. Това е признак за израстване, познаване на самия себе си с устойчива лична самооценка. Но това съвсем не означава – „не слушам никого“, „аз съм отшелник, защото мога всичко сам“. По-скоро градивното тук е самодостатъчното в нас, като превенция на капаните във взаимоотношенията, като зависимост от някой, без който не можем.
Всички сме чували за Дон Жуан, на който жените се възхищават, описващи го като „чаровният любовник“. Алберт Камю обяснява явлението като донжуанизъм. Реален персонаж следван от доста хора в днешно време. Хората си мислят, че е голям любовник, защото има взаимоотношения с много жени, а той бяга. Бяга от дълбока ангажираност, от себеразкриване, от зрелостта на преодоляването на общото себеразкриване между партньорите.
Човек се променя, но не на база мотивацията на рестрикцията, вината или на поставен ултиматум. Партньора може да създаде условията, обстановката в която другия може да погледне по друг начин на дадена ситуация.
Партньора може да бъде катализатор на промяна, но не и налагащ такава. И тук идва и един удобен способ, който може да спомогне диференциацията между градивното и невротизиращото в комуникацията между хората за здравословно свързване, именно адекватен начин за даване на ефективна обратна връзка.
Градивната обратна връзка се споделя в няколко стъпки:
- Предразполагаме сигурна, спокойна обстановка;
- Споделяме как ние сме възприели ситуацията (случая/конкретното поведение), в която не сме се почувствали добре;
- Назоваваме емоцията, която сме почувствали в себе си;
- Посочваме друг вариант за удовлетворяване на общата потребност;
Предлагане на инструменти, които могат да помогнат на отсрещния човек със знак за съпричастност.
Именно, позитивен разговор, в който има двустранно уважение и зачитане на личните емоции с обща отговорност един към друг. До градивния вариант за даване на обратна връзка може да се достигне само ако човек формира асертивно поведение.
Нашата задача е да работим със себе си, да формираме нови умения, да се грижим и за вътрешния си свят, така ще привличаме и партньори, които се грижат за себе си. Да разберем дали ние управляваме нашия живот. Да си отговорим на въпросите:
- Какви ценности сме избрали?;
- Какво очакваме не от партньора, а от общото ни свързване?;
- Кое е това, което е в моят контрол, което аз мога да направя, каква позитивна идея мога да подам към партньора, с която ние заедно можем да направим нещо повече, от това което всеки сам, поотделно може да направи?;
Няма как щастливо да оцеляваме поотделно извън любовта. Ако намерим такъв начин, то наистина животът ни ще се превърне в оцеляване.
