От нашия свят си отиде големият поборник на православието - отец Боян Саръев

Източник на изображение: лияна фероли

Отец Боян Саръев: Ако бездуховността и безбожието не започнат да се оттласкват от своето дъно, Содом и Гомор ще ни изглеждат невинни като детска играчка.

Точно на Стефановден, в деня на първия мъченик на християнската вяра, почина енорийският свещеник на кърджалийския храм в кв. „Гледка” "Св. Успение Богоридично" - отец Боян Саръев - стожерът на православието в Родопите, наричан Кръстителя. Напусна ни на 67-годишна възраст и в деня, в който неговият племенник - лейтенант Николай Саръев почина при взривяването на българската база “Индия” преди 20 години в иракския град Кербала. Все съдбоносни знаци…

Роден е на 5 май 1956 г. в село Жълти чал, в семейство на българо-мохамедани. Израства в пълна бедност и мизерия, минава през поредица от изпитания и болезнени разочарования в тоталитарната ни страна. Завършва милиционерското училище в Стрелча, след което работи като сержант в Крумовград и София. През 1985 година завършва и школата на МВР в кв. „Симеоново“ в София. По-късно започва работа в завод „Електрон“. Завършва и Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. 
На 30 години получава просветление, а на 33, Христовата възраст, става духовник. 

През май 1990 г. е ръкоположен за дякон, а по-късно и за свещеник в Пловдивската епархия. Служи в църквата „Св. Успение Богородично“ в град Кърджали. Бива въдворен като енорийски свещеник през септември същата година. Първо семейството му приема Светото Христово кръщение, а след това започва дълги просветителски, духовни проповеди, възвания и душеспасителна дейност. Учредява и Движението за християнство и прогрес “Св. Йоан Предтеча”, поставящо си за цел да върне потомците на помохамеданчените насила българи в лоното на Православната църква. Покръстил e хиляди души, но не ги брои, защото духовността, според него, не се измерва със земни мерки. За тази си апостолска дейност свещеникът е удостоен със златен кръст от Вселенския патриарх Вартоломей.

Стига се и до масовата кръщенка на 18 май 1991 г. в храма “Успение на Св. Богородица”, когато изрича спасителните думи: Кръщават се Божиите раби - Момчил, Ралица, Огнян, Севда, Илица…  Макар че, казва той, не е толкова важно как ще се наричаме, а да си останем хора, да се обичаме, да сме равноправни и свободни, да не позволяваме да ни използват за временни политически цели.  И най-вече да можем да изпитаме великата духовна радост от връщането си  към храма на отколешната вяра, към корена, към рода и Отечеството си, от намирането на вечния духовен покой.

Още от първите си години на служение той започва усилена дейност за създаване на фондация за набиране на средства, с които възстановява много порутени и запустели християнски храмове в Родопите. Постепенно превръща храма в кв. „Гледка” в цялостен манастирски комплекс и просветителски център, който се превръща в притегателен център за християните от региона и от цялата ни страна. Взима дейно участие в цялостния обществен живот на Източните Родопи. Развива и широка социална и благотворителна дейност. Отваря към храма трапезария за бедни и социално-слаби хора. 

През 2002 г. храмът „Св. Успение Богородично” се сдобива с копие на чудотворната икона „Света Богородица Всецарица” от Атонския манастир Ватопед, известна с мистериозното си въздействие при лечението на ракови заболявания. В специално дървено сандъче пред иконостаса на църквата се пазят и частици от Кръста, на който е разпнат Христос, те били открити при разкопки в апсидата на Епископския център в близост до Перперикон. Двете свещени реликви  дарили на вярващите с цялото си сърце много чудотворни изцеления. 

Цялостна и обективна представа за неговата мащабна и народополезна дейност дават трите му тома книги под заглавие „Отец Боян Саръев”, съдържащи негови публикации, интервюта, съобщения, документи… Те се намират в кърджалийския Държавен архив, в който се съхраняват и фоно, и видеозаписи от предаването му по телевизия СКАТ „За вярата българска”, както и видеокасети от масовите кръщенки в Родопите.
През 1996 г. отецът издава и автобиографичната си книга „Гласът на викащия в пустинята”. През 1998 г. е включен в списъка на 500-те най-влиятелни лидери на света, изготвен от Американския биографичен институт. По този повод той казва, че ако човекът превърне тленното, преходното, суетното в свой кумир, това ще го доведе до погибел.

Отецът беше убеден, че който не е готов да умре, значи вече е мъртъв. Често припомняше и библейската истина, че вярата не е за слаби, колебливи, изпадащи в апатия и униние хора. Че тя е за силните, преодоляващи всички затруднения, за хората с чисто сърце и чиста душа. Защото само с очите на чистото сърце може да се съзре Бога, да се проумее и да се усети цялата благодат, изливана щедро от Него. Докато атеизмът, бездуховността са равносилни на безумие и на лудост. А предано вярващият открива Бога в съвършеното Му творчество. Казваше също, че истински вярващите се разбират добре, без значение каква религия изповядват.

Смяташе също, че за държания ни десетилетия далече от ценностите на християнството народ, ще е нужно още доста време, за да осъзнае своята истинска християнска идентичност и потребност. И едва тогава всичко ще си дойде на своето място. Но сега бездуховността и безбожието стигнаха своето дъно и вече трябва да започне да се оттласква от него. Иначе атеизмът ще доведе хората до безумие, до лудост, а Содом и Гомор ще ни изглеждат невинни като детска играчка. И все така, човешкият живот няма да има стойност и смисъл.

А продължаващото и днес упорито и целенасочено отчуждаване на потомците на българо-мохамеданското население на Родопите от българския му корен, ще продължава да къса жива плът от снагата на България. Но предано вярващите, с чисто сърце и чиста, безкористна душа, ще могат да съзрат Бога, да проумеят и усетят цялата Му благодат, да Го откриват в съвършеното Му творчество.

Така с цялото си богословско и народополезно дело отецът успя да въздигне високо душите ни, стремежите ни към пречистената вяра. Освети и битието ни с тайнствата на вечността. И ще продължава да го прави от по-високото в духа поле. И ще продължи да ни покръства с любов.
Вечна му памет!

Покръстване с любов

На отец Боян Саръев

Прелива чрез вятъра молещата се душа.
Избеляват слънчевите рани.
Разраства се оскъдната нежност.
Тихо като при причастие
осветлява се тъгата.
И в шепата на мрака
долитат светулки.
В мирото на радостта
просиява венчилото.
На Кръста.

Лияна Фероли