Спомен за Джеймс Гандолфини
От Нели Славова
Джеймс Гандолфини беше много повече от Тони Сопрано.
По случай 10-годишнината от преждевременната кончина на носителя на "Еми" Vanity Fair разговаря с негови колеги, сътрудници и приятели - включително Еди Фалко, Джулия Луис-Драйфус, Тони Данза, Лорейн Брако, Джулиана Маргулис, Стивън Ван Зандт и други - за "големия, нежен, красив, топъл човек", когото те познаваха и обичаха. Приятелите му са единодушни по отношение на неговата топлота, щедрост, чувство за хумор, интензивността му като актьор. Единственото, по което се разминават, е начина, по който го наричат.
Гандолфини умира внезапно на 19 юни 2013 г. в Рим, Италия по време на кратка семейна ваканция, тъй като се е очаквало да пътува до Сицилия на 22 юни, където е щял да получи награда на филмовия фестивал в Таормина. На пода в банята го е открил 13-годишният му син Майкъл.
Актьорът е известен с ролята си на Тони Сопрано - брутален, егоистичен, агресивен бандит, престъпник, женкар и хладнокръвен убиец. Но между Джеймс Гандолфини и героя, който го направи известен, стои огромна разлика, както би могъл да ви каже всеки, който е познавал Гандолфини.
Сюзън Астън (дългогодишен партньор и треньор по актьорско майсторство): ''Забавно е, защото по това как хората го наричат, можеш да разбереш кога са го срещнали. Когато аз се запознах с него, той беше Джеймс, а Джим започнах да му казвам едва по-късно.''
Карън Дъфи (развлекателна журналистка и съученичка от гимназията): ''Да, беше Джими, Бъки и Джеймс.''
Дреа де Матео (актриса, "Семейство Сопрано"): ''Наричах го Джим или Джими. Да. Джеймс? Не. [смее се]''
Винсент Куратола (актьор в "Семейство Сопрано"): ''Мисля, че сестрите му го наричаха Джейми.''
Джулия Луис-Драйфус: ''За мен той си беше Джим.''
Джейк Скот (режисьор, "Добре дошли в Райли"): ''Външният му вид и размерът му бяха внушителни. Така че подхождахме към него предпазливо. Но той беше голям, нежен, красив, топъл, любящ човек, който сте заслужили правото си да наричате Джим или Джими.''
Микелти Уилямсън ("12 разгневени мъже"): ''Бях виждал работата му. Но стигнахме до сцената в Paramount и той бе просто най-яката, земна личност от типа на Ню Джърси/Ню Йорк. Беше сладкодумен човек.''
Иди Фалко (актриса, "Семейство Сопрано"): ''Когато го срещнах за първи път, го попитах: "Как да те наричам?". А той каза: "Както искаш", което изобщо не ми помогна! Но аз го нарекох Джим.''
Джон Магаро ("Not Fade Away" и "Down the Shore"): ''Когато го срещнах за пръв път той ме респектира с външния си вид. Беше голям мъж. Първоначално не създаваше впечатление, че е супер разговорлив или шегаджия, но щом се опознаете, ще откриете един много забавен човек, който обича да се шегува.''
Мими Кенеди: ''С него се чувствах като ученичка в пети клас. Той беше най-свободният актьор, с когото съм работила.''
Розана Аркет: ''Той имаше много състрадателни, съпричастни очи.''
Тони Данза ("12 разгневени мъже"): ''Той имаше различен поглед от всички останали. Не беше това, което се очакваше от един италиански актьор. И имаше истинска... имаше лекота на изказване. Той беше наистина, наистина добър.''
Стивън Ван Зандт ("Семейство Сопрано"): ''Снимал си една сцена с Джими и си тръгваш като по-добър актьор.''
Джулиана Маргулис ("Семейство Сопрано"): ''Това е като в тениса - когато играеш с по-добър играч от теб, твоята игра се подобрява. Всичко, което трябва да направиш, е да извадиш ракетата си.''
Лорейн Брако ("Семейство Сопрано"): ''Той беше страхотен играч на пинг-понг, когато ставаше дума за актьорско майсторство.''
Стив Ширипа ("Семейство Сопрано"): ''Питаше другия човек дали нужда от още един дубъл. Беше дълбоко загрижен дали си добре.''
Винсънт Пасторе ("Семейство Сопрано"): ''Джими питаше: ''Доволен ли си?" А аз казвах, че не съм сигурен, а той се обръщаше към едно от момчетата зад камерата и казваше: "Дай му още един дубъл".
Марсия Гей Хардън ("Богът на касапницата"): ''Той се грижеше за всички около себе си - това беше нещото, което дълболко ме впечатли, защото не всеки актьор от неговия ранг прави това.''
Джефри Флетчър (режисьор, "Вайълет и Дейзи"): ''В края на филма ни, той има монолог, изпълнен с много чувство. Джими ме шокира с предложението си да съкратим малко моногола, защото му се струва дълъг. Беше по-загрижен за цялостния ритъм на филма, отколкото за монолога си, който беше овладял до прецизност. Идеята му вдъхнови необичайно прекъсване, което наистина се получи. Той беше много интелигентен артист.
Джо Пантолиано ("Семейство Сопрано"): ''Първият ми работен ден беше сцена между мен и него пред пицария в Ню Джърси, в която се държахме любезно един с друг. И между дублите той ме погледна в очите и каза: "Слушай, за мен е чест и удоволствие да работя с теб".''
