Jacquemus FW24: 15 години истинска модна иновация на остров Капри
От Нели Славова
В историческата Casa Malaparte на остров Капри, ръководеният от Симон Порте Жакемюс лейбъл представи забележителна колекция от отличителни знаци на марката - завършена с появата на Джени от BLACKPINK на подиума.
Частни лодки превозваха специалните гости като Дуа Липа, Гуинет Полтроу, Роузи Хънтингтън Уайтли, Летисия Каста, Тина Кунаки и Ману Риос, през дълбоките сини води на източния край на Капри - италианския остров, където Jacquemus избра да организира в понеделник юбилейното си 15-то ревю за есен/зима 2024. Тяхната дестинация беше Casa Malaparte, вилата, проектирана от италианския архитект рационалист Адалберто Либера за писателя Курцио Малапарте през 30-те години на миналия век - и сарториалният трамплин за марката Jacquemus през 2009 г.
''Реших да създам моята марка, след като гледах ''Le Mépris'' на Жан-Люк Годар, вдъхновен от красотата и модерността на неговата визия'', пише Симон Порте Жакемюс в Instagram. Наред с многото места, филмът от 1963 г. е заснет в дома на Малапарте, на 104-футовия скалист откос на Пунта Масуло. ''Днес се чувствам поласкан, че мога да представя следващия ни спектакъл в Casa Malaparte''.
Всъщност Casa Malaparte е едно от най-необикновените и противоречиви архитектурни произведения на XX век. Разположена на скалата на Пунта Масуло в Капри, тя е построена между 1938 и 1940 г. по указания на писателя Курцио Малапарте, чието истинско име е Курт Ерих Сукер. Любовта на Малапарте към Капри датира от 1936 г., когато той посещава острова за първи път като гост на своя приятел Аксел Мунте, собственик на известната вила ''Сан Микеле''. Дивата красота на острова го поразява дотолкова, че решава да се установи там. Две години по-късно, през 1938 г., той купува парцел на Пунта Масуло за 12 000 лири - значителна сума за онова време. Мястото било изключително, но за построяването на вила там се изисквало специално разрешение поради строгите ограничения на ландшафта, които защитавали района. Разрешението за строеж става възможно благодарение на приятелството на Малапарте с Галеацо Чано, тогавашен министър на външните работи и зет на Бенито Мусолини. Чано, който също е влюбен в Капри и редовно посещава острова със съпругата си Еда, използва влиянието си, за да получи разрешение за строеж за Малапарте. Този акт на приятелство е от решаващо значение за реализацията на вилата, въпреки съпротивата и ограниченията на ландшафта, които обикновено биха попречили на строителството.
Проектирането на вилата е било проблемен процес. Първоначално Малапарте привлича архитект Адалберто Либера, една от водещите фигури на италианския рационализъм. Сътрудничеството между двамата обаче се оказва трудно поради доминиращата личност на Малапарте и точните му представи за дома му. Твърди се, че първоначалната идея за къщата се е зародила по време на вечеря, скицирана върху салфетки в една римска вила. Малапарте, неудовлетворен от предложенията на Либера, преработва проекта, като въвежда много характерни черти. Строителството е поверено на майстора Адолфо Амитрано и продължава две години.
Casa Malaparte е минималистичен паралелепипед със строги линии, с монументално стълбище от тридесет и две стъпала, водещо към панорамна тераса. Покривът, с извитата си ветрозащита, напомня за някои рационалистични и модернистични елементи, а помпейският червен цвят на външните стени напомня за интериора на римските вили в Помпей. Прозорците на голямата всекидневна са проектирани така, че да предлагат различни гледки от всяка страна, създавайки непрекъснат диалог между интериора и околния пейзаж. Интериорът на вилата е есенциален и почти монашески, което отразява дълбокото религиозно чувство на Малапарте. Къщата включва голяма дневна, кабинет, спалня, малък апартамент за гости, наречен ''хоспис'', и ''фаворит'' - спалнята за гости. Обзавеждането е проектирано от самия Малапарте, който се е погрижил за всеки детайл, за да може къщата да отразява напълно визията му.
След смъртта на Малапарте през 1957 г. Casa Malaparte остава частна собственост, принадлежаща на наследниците на писателя. Вилата се превръща в символ на модерната архитектура, способна да съчетае очарование, драматизъм, рационалистична модерност, природа и поезия. Завещанието на Малапарте, в което се изразява желанието вилата да се превърне във фондация, която да приема творци, довежда до дълга съдебна битка между наследниците. В крайна сметка имотът е прехвърлен на наследниците, които след това създават фондация ''Рончи'', за да го управляват. Понастоящем Casa Malaparte е частен имот и не е отворен за обществеността, запазвайки относителната си тайнственост. Въпреки недостъпността си Casa Malaparte продължава да живее като шедьовър на архитектурата.
Тя е посещавана от прочути личности като Жан Кокто, Алберто Моравия и Пабло Пикасо и остава източник на вдъхновение за съвременните дизайнери. Сред тях е Томазо Роситани Сукерт, потомък на Малапарте, който възпроизвежда за галерия Гагосян някои от ключовите елементи, обзавели вилата, като маса, пейка и конзола. Casa Malaparte, със своите строги линии и спиращ дъха природен контекст, очарова света на киното и модата. Едно от най-известните представяния на вилата е във филма ''Le Mépris'' на Жан-Люк Годар, където сцената на Бриджит Бардо, която се пече гола на покрива, се е превърнала в култов образ. Тази сцена е една от любимите на Симон Порте Жакемюс, който заявява, че при създаването на своята марка се е вдъхновил от красотата и модерността на визията на Годар.
Къщата се появява и във филма ''La Pelle'' на Лиляна Кавани, адаптация на романа на Малапарте. Но Jacquemus не е единственият. Карл Лагерфелд например, очарован от архитектурата ѝ, снима вилата за едноименната книга, публикувана от Steidl през 1997 г. През годините Casa Malaparte се превръща в декор за няколко рекламни кампании: през 2014 г. тя е избрана за рекламата на аромата UOMO на Ermenegildo Zegna, режисирана от Йонас Окерлунд; през 2018 г. е декор за пролетната кампания на Saint Laurent с участието на Кейт Мос; през 2019 г. Ема Стоун е снимана във вилата за кампанията на парфюма Cœur Battant на Louis Vuitton.
