''Даскалът по музика'' - будителят, от който имаме нужда

- Музиката е част от изкуството, което е основа на културата. Без изкуство, няма култура. Без култура, няма човешки отношения. Без човешки отношения...много бързо ще се озовем десетки хиляди години назад в историята. Да, може да ви звучи преувеличено, но в последните години някои изкази, дори в национални медии, ме изненадват негативно. Това трябва да спре! За мен начинът е чрез изкуството. На какво уча децата, освен музика? Да бъдат хора. Да бъдат социално ангажирани, съпричастни, културни, да разбират християнските ценности. Опитвам се да им покажа свободата – тази свобода, която могат да получат чрез изкуството - на мисълта, на креативността, на различното мислене, на „другия“ поглед върху ежедневието, на самостоятелността при вземане на решения. Обичам да провокирам учениците си. Това ги кара да бъдат нащрек – какво ще се случи днес, какъв казус, свързан с музиката ще
обсъждаме, може ли той да бъде част от ... физиката? Наистина ли това, което пише в учебника го разбираме или го наизустяваме като
стихотворение?

 

Питате ме за стил на преподаване. Знаете ли, в много педагогически специалности във Висшите учебни заведения се пишат план конспекти на урока. Това е едно добро предположение как би преминал един урок – освен репликите и действията на учителя, се предвиждат реакцията и отговорите на децата (в градината) и учениците (в училище). Винаги ми е било трудна
тази част. Аз съм музикант. В музиката импровизацията е важна част. Дори в строгия класически жанр е имало каденца, място, в което композиторът е давал възможност на певци или инструменталисти да показват способностите си (и вижданията си) пред публиката. Не може ли да има импровизация в урока? Може би това е моят стил – да импровизирам.

 

 

- Аз се придържам към материала, защото той е част от учебната програма, но не мога да остана безразличен към всеобщото мнение, че предмети като музика, изобразително изкуство и физическо възпитание са „свободни часове“. Скоро станах
свидетел и на изказване, че „….трябва да се обръща повече внимание на сериозните предмети“. Разбирате, че тези предмети не включваха изкуствата. Миналото лято направих едно проучване, което доказа, че за последните 15 години над 60% от училищата във Великотърновска област са трансформирали кабинетите по музика в класни стаи. Причината е ясна – финанси. Не мислете, че тенденцията в останалата част от страната е различна. Може би това е част от мотивацията, която ме кара да съм костенурката с
раница на гърба, която подскача от етаж на етаж и свири на казу. Ако ви звучи абсурдно, не сте част от учениците ми
Вдъхновението е постоянно около мен. Ще ви дам няколко примера. С пети клас учим за музикални инструменти – хрумна ми идея децата да изобретят в екип ударен инструмент. Два от резултатите можете да видите на това видео - https://www.youtube.com/watch?v=cwp06WrenQI 

 

Друг пример – след първи опит за телевизионен проект за Трети март, направихме едно мащабно представяне на тема „24 май в изкуството“. Можете да го видите на - https://www.youtube.com/watch?v=B1WRgzNmODg

 

„Деца рисуват за деца“ беше една кампания, която обедини няколко изкуства в името на благотворителността – събиране на средства за
социално слаби деца, които учат в училище по изкуства и занаяти в с. Русаля. Може би за тази акция трябва да се говори отделно, защото тя наистина беше мащабна. Отразяването ù в медиите можете да видите тук http://charity.misterj.eu/8-blagotvoritelen…/7-ruslaya-media, но по-важното беше, че учениците видяха практическото приложение на своите знания и умения, насочени към нещо актуално и социално. Сега ще ви разкажа за последното ми вдъхновение. Времето се стопли и за мен това е прекрасна възможност да яхна своя мотор. Така, една сутрин, карайки из Велико Търново, ми хрумна страхотна идея. Разполагам с 360 градусова камера, която монтирах на шлема си и направих около 15 минутен филм, който показва голяма част от забележителностите на старопрестолната столица. От 20.05 съм обявил началото на конкурс/проект, в който могат да се включат ученически екипи. Какво трябва да направят, можете да прочетете тук https://school.misterj.eu/proekti/mytv/project-vttour360/ 

 

На 24.09.2021 в "Нощ на учените" получихме първа награда в категория мултимедийни продукти на тема "Красиви природни обекти в България", организиран от Тракийски университет Стара Загора. Това е една много ценна награда, защото е от Европейски проект и показа на учениците, че те могат! Нашият филм  https://www.youtube.com/watch?v=B8JXKv5HTdo беше за Хотнишкия водопад, едно наистина забележително място и ще се радвам повече читатели да изгледат проекта ни, да го харесат, да споделят и помогнат с популяризирането на това малко природно чудо. Вече ръководя втори клуб по интереси с прекрасното име "Параджиите". Да, за незапознатите може да звучи смешно, но през последните години всички говорят за STEM. Това е абревиатура, съставена от Science, Technology, Engineering, Math. Отново липсва изкуството (Art), което в тези проекти в развитите държави, с които се сравняваме, е заело своето достойно място. И така - от Steam (пара), ние създадохме "Параджиите". Какво ще създадем? Очаквайте изненади!

В цялото ми образование имах двама преподаватели мъже - по изобразително изкуство и по история, като по история учителят дойде за малко и заместваше по болест. Но да ме оставим мен настрана и да не се лъжем - преподавателите от мъжки пол в българското образование са малко, предимно учителите са жени. Така се създава една среда в която липсва
равновесие и има солидарност по пол и други признаци. Наблюдава се едно крайно женско присъствие. Вие намирате ли това за проблем? Какво е обяснението ви средата да се състои предимно от дами?

- Дали един мъж би намерил за проблем това, да бъде заобиколен от жени през голяма част от деня? И това да са умни и интелигентни жени? Разбира се, това е шега, но обяснението е лесно – справка в студентските списъци. А защо има малко желаещи мъже за учители е друга тема на разговор. Аз лично нямам обяснение, но съм бил свидетел на разговори между колеги, които са изказвали мнение, че българското училище има нужда от повече мъже учители.

 

 

- Идеята възникна още в първите дни на учебната 2017-18 година, когато, след много години, се завърнах към учителската си практика. Трябваше да върна интереса на учениците към музиката! Импровизирах – обадих се на Стефан Диомов и направихме телефонно интервю. Последва интервю за местна телевизия в класната стая със Звезди от Ахат и Десо от Tri-O-Five, след което се осъществи и среща разговор за всички желаещи ученици във физкултурния салон с тях. „Оратница“ изнесоха образователен концерт и
т.н. и т.н. Мечтите ставаха все по-големи и осъществихме образователния концерт на „Тъпани и гайди“ в голямата зала на община Велико Търново. За този концерт беше организирана пресконференция в залата на БТА, а свидетели на нея станаха много ученици, които предварително бяха разделени на журналист и оператор и трябваше да вземат интервюта от музикантите. Виждах как учениците се вдъхновяваха с всяка осъществена среща и по този начин създадох Музикална училищна телевизия МУТВ. С този клуб имаме осъществени десетки интервюта не само с известни изпълнители, но и с хора, които се занимават с различни етапи в една музикална продукция. Целта е една – учениците трябва разберат света на музиката, който не е само риалити предаванията или звезди, излъчвани по телевизията или в YouTube. Разговорите с гостите ни показват нужната креативност за създаване на една песен, която не е задължително да се превърне в хит. А това може да провокира желанието на учениците да създадат нещо свое.

 

 

- Имам дъщеря в девети клас, което ми дава поглед от двете страни. В никакъв случай не бих се ангажирал да говоря от името на всички колеги. Всеки клас е различен, родителите са различни, учителите са различни и това е нормално. Аз съм щастлив, че родителите на учениците от моя клас са винаги с мен и ме подкрепят във всички мои „налудничави“ идеи. Така беше и с бившия ми клас, който завърши миналата година. Знаете ли, когато ги поех, те бяха петокласници и им казах, че са най-добрите. Когато завършиха седми клас, те наистина бяха най-добрите – имахме най-много пълни отличници от целия випуск. Сегашният ми клас са наречени „Необикновените“. И ние правим необикновени неща.

 

 

- Веднага отговарям. Получавал съм страхотни подаръци за рождения си ден - чаши за кафе/чай с надпис „Най-добрият класен ръководител“ и снимка на класа, тениска с надпис „Най-готиният класен ръководител“, Дядо Коледа на мотор, а на раздяла един страхотен портрет, в който децата бяха обобщили всичко, което са свързвали с мен. Това са достатъчно големи подаръци за мен, които са ме развълнували.

 

 

- Демокрацията е това, което трябва да градим и да пазим. Равенството, колкото и утопично в материализма на съвремието в България, е напълно осъществимо в отношенията между хората. Това, че някой е директор или успял бизнесмен, не би трябвало да го прави различен в отношенията си с други човешки същества. Насърчавам учениците ми да водят дискусии по различни проблеми, дори и да не са свързани с музиката. Това развива интегративното мислене, смелото изказване на мнение, креативността. Не може всички ученици да са еднакви. Всеки е една отделна личност със своя отличителна черта и точно това е прекрасното. Високотехнологичното
време, в което живеем ни задължава да опазим човешкото, а не да ги превръщаме в роботизирани машини за учене. Пристрастия - не, отношение –да.

 

 

- Този, който е успял да покаже, че всяка мечта може да бъде сбъдната.