Духовна мъдрост и житейска сила – няколко начина да променим живота си
''Днес човек живее в света на контрастите и противоречията в своето самосъзнание. В него работи аналитичния ум, който се стреми да обхване действителността по чисто механичен път. Така той изгубва вътрешната връзка между нещата, която е сам Бог и познава света като множество факти без вътрешна връзка и зависимост. По отношение на сърцето самосъзнанието е свят на една непрекъсната смяна на радости и скърби, в който човек търси само своето благо и има предвид само своите интереси. Това е законът на егоизма. За да излезе от този свят в противоречия, човек трябва да се освободи от закона на самосъзнанието и да започне да живее живота на космичното съзнание или свръхсъзнанието, което в Евангелието се изразява с думата Възкресение!'' - Петър Дънов
За да успокоим ума си и да достигнем до вечната мъдрост, трябва да се предпазим от излишните емоции, от негативността и от мрака, който иска да завладее душите ни. Хармонията и спокойствието са онези врати, през които влиза енергийната сила в човешкото тяло, след което с пълна сила нахлува и мъдростта, онова просветление, което ни показва пътя и разкрива каква всъщност е нашата земна мисия. Колкото повече се страхуваме да научим как е организиран човешкият духовен път, толкова по-бързо се откъсваме от възможността да получим ценни житейски съвети, които биха внесли мир и хармония в живота ни. Всичко в човешкия живот е напълно естествено явление, както раждането, така и пътят, който изминаваме и накрая смъртта, идваща с всички наши натрупани поуки, грешки и добрини, които само за миг преминават като на лента пред човешкото съзнание.
Земният път носи много мъдри уроци, но на тези хора, които имат очи да ги видят и сърце, чрез което да се докоснат до възвишеното усещане за целостта, което обединява всички живи създания и сътворява живота. Често пъти духовната мъдрост идва в моментите, в които човек е успял да осъзнае своите грешки, да направи пълна равносметка за изборите в живота си. Друг път тя го изненадва след значително тежки и непреодолими житейски събития, носещи освен уроци, но и послания към душата му. Когато човек е достатъчно дораснал, той може да получи тези ценни дарове и да издигне душата си над материалното, земното и тленното над всичко онова, което не е вечно и което е само тренировка за хората. Когато човек се научи да изкоренява негативността и егоизма от живота си, той вече е готов за следващите мъдри уроци, но преди да ги получи, трябва да се докосне до най-съвършеното усещане за единство, да надникне в себе си, да намери контакт с душата си, защото тя остава да съществува, дори когато нашата външна обвивка е изчезнала от земния свят. Душата ни е този тунел, който ни отвежда към вечността и веднъж човек опознае ли себе си и научи ли своята мисия на Земята, той вече е дораснал и е готов да получи всички отговори касаещи смисъла на живота.
Положителното усещане, че можем да владеем своето съзнание и емоции ни дава възможността да се насладим на един много по-различен свят, в който не присъства болка и страдание, а мъдри уроци обогатяващи душата ни, нищо повече от това. Чрез вяра всеки човек би могъл да достигне до това духовно просветление и да се докосне до тази сила, която му е нужна за да подобри живота си, да оцелее и да продължи своето съществуване, дори и през вечността.
