Находките на High View Art: Венеция
Венеция се намира в северна Италия, област Венето и e едно от най-красивите и с изразена индивидуалност градски пространства в Европа.
Венеция възниква като поселище на брега на Адриатическо море няколко хилядолетия преди новата ера, като важна точка на човешка дейност в региона. В последствие, заради благоприятното си географско положение и наличието на около 120 острова в лагуната на Венеция, става звездата в морската търговия в Средиземно море.
Връзките ѝ със света са благоприятствани и от предприемчивия ум и находчивост на местните жители. Страстта им към морето, опитността да познават навигацията и корабоплаването и желанието да са богати и независими, превръщат градът-държава Венеция в доходоносен отрязък от Европа, който влияе положително на цялата стопанска насоченост на региона и на света.
Мощта на парите, спечелени от венецианците им дават предимство, да бъдат свободни да избират начина си на живот и поведение. Венеция става еталон на величие, икономическа мощ, културна и образователна грамотност, политическа способност, религиозна сигурност и морал.
Систематично векове наред, местоположението на Венеция в лагуната я подлага два пъти годишно на наводнения. Водата от прилива залива града и сградния му фонд. Морето, което създава живота във Венеция, го руши методично, посяга безцеремонно на изящните сгради и им оставя видими следи от присъствието си. Напора на вълните не спират работите в града, а само ги забавят и дори туристите са готови да участват независимо от всички предизвикателства, в този особен чар.
Всяко кътче от Венеция носи силните послания на времето, разказва истории за отминали епохи, величия и падения на местни родове, дожи, обикновени музиканти и готвачи, лодкари и рибари, дори проститутки. По време на Ренесанса, Венеция се е славела като място, където красотата на живота се е определяла от свободата на взаимоотношенията между двата пола и не само. Всяка година през месец февруари, принцове и принцеси от цяла Европа идвали със свитите си от приближени, преобличали се във впечатляващи по кройка и цвят дрехи, смесвали се с местните и се забавлявали денонощно в разюздени тържества. Развлеченията им поставили основите на известния Венециански карнавал с маски.
Венецианската република е съществувала от VII до XVIII век и има свои колонии в Адриатическо, Егейско, Мраморно и Черно море, които са добър източник на блага и влиянието ѝ в региона.
Тя е важно пристанище на подправките, коприната, тамяна и другите стоки, пренасяни по Пътя на коприната.
Венецианските мореплаватели владеели Средиземно море, умеели да отблъскват пиратите и прилагали успешни бойни трикове в морските си битки с тях.
През 1204 година кораби на Венеция, натоварени с войници и умели в нападателната тактика капитани, пратени от дожът на Венеция, Енрико Дандоло, участват заедно с кръстоносците от IV-тия Кръстоносен поход в атака срещу Константинопол.
Дандоло отдавна иска да владее вратата, свързваща Изтока и Запада и конкурираща престижа на Венеция. Той не пропуска да използва ентусиазма на събралата се гвардия рицари, които напират към Светите земи, за да си върнат Йерусалим, завзет от Саладин. Склонява ги да подкрепят нападение първо над Константинопол и заедно го завладяват и оплячкосват. Дандоло нарежда неговата свита да отнесе всичко красиво и ценно, което може да се качи на борда на плавателните им съдове и го пращат като плячка във Венеция.
Енрико Дандоло е свързан и с българската история. След падането на Константинопол в ръцете на рицарите-кръстоносци и венецианците, се създава Латинска империя на територията на Византия, за периода 1204-1261 години. На 16-ти май 1204 година за император на новосъздадената Латинска държава е избран Балдуин I Фландърски и е коронясан в църквата „Света София“. С качването му на трона, той започва да разширява провокативно границите на империята си, за сметка на съседна България. Демонстрира агресивното си поведение на хегемон на територията и повежда голяма армия и води битка с българите край град Адрианопол, днешен Одрин, надявайки се да ги унищожи. Венецианският дож Енрико Дандоло със свой отряд е част от авангарда му.
Предвождани от цар Калоян, нашите войни ги побеждават с умна тактика, сила и смелост. Император Балдуин I е пленен и отведен в българската столица Търново като затворник, а войските му се разбити. Ослепен е по тогавашните военни правила и след време умира в кулата, където е заточен.
Българите наричали латините „фръзи“ /франки/, за което свидетелства надпис, останал от цар Йоан Асен II в църквата „Свети 40-сет мъченици“ в Търново.
През 1261 година последния император на Латинската империя Балдуин II е елиминиран от престола му от българския цар Михаил VIII Палеолог и империята им намира своя завършек. Византия си възстановява Константинопол до 1453 година, когато попада окончателно под турска власт.
Събитията показват, че Константинопол не е хапка за всяка уста и дож Дандоло не успява да го запази за себе си, но остава там завинаги, погребан в църквата „Света София“, Константинопол, днешен Истанбул.
Макар и мъртъв, съдбата и небесните сили не го остават намира и в неземния му път. По време на османското владичество на Константинопол, църквата „Света София“ е преобразувана в мюсюлмански духовен храм и гроба му е заличен. Днес има само каменна плоча, указваща неговото вечно място на покой.
На дож Енрико Дандоло Венеция дължи еклектичния си градски интериор, пищните фасади, красивите скулптури и изящни форми по дворците, църквите, площадите и улиците. Всеки следващ дож допълвал наследените колекции от плячка, с които се обогатявала външната дреха на града.
Парите, богатството и мощта на Венеция я превръщат в структура, изискваща друг вид културна основа. След войните и грабителството, в града се установяват изкуството, науката, музиката, образованието, медицината, инженерството, корабостроенето и имат своя небивал разцвет. Светът започва да се съобразява с Венеция и тя става еталон на човешкото развитие в различни свери от тогавашния свят.
Венеция е солта на живота в Европа. Тя има завидна свобода на отношенията в социалната, културната и стопанската си среда, която я прави изкусително място за живот и забавления през Средните векове.
Нейната индивидуалност, като република се шири до 1797 година, когато Наполеон Бонапарт и войските му влизат с щурм във Венеция, превземат я и я подчиняват на интересите си. По-късно Венеция става и част от Хабсбургската империя, а след това от Италия.
По данни от 2022 година, във Венеция постоянно живеят около 51 хиляди жители, а се посещава годишно от 30 милиона туристи. Градът се е превърнал от световна културна забележителност с уникална същност, в своеобразен цирк за развлечение. Туризмът е важна за Италия индустрия, но венецианци не искат да е на всяка цена. Тълпите хора, които разглеждат града, каналите, лагуните и се потапят в атмосферата на историческото минало, носят и своята индивидуалност. Която контрастира често с месните нрави, обичаи и битност и превръщат града от музей на открито, в място със стаден дух. Търси се бързата консумация на видяното, за да се отнесе запечатано в снимки с телефоните и липсва заслужената оценката на силните културни послания на архитектурния и културен феномен.
Първото място в класацията на най-посещаваните места на Венеция се дели от два обекта - площадът Сан Марко с базиликата Сан Марко и Мостът на въздишките. Следват Камбанарията, Канале Гранде, мостът Риалто, кея на Дон Жуан и музея му, разходка с гондола по каналите и с корабче до островите Бурано, Мурано, Лидо и Торчело, дворецът на дожите, и т.н.
Аз предпочитам музея на Пени Гугенхайм с шедьоврите на Хуан Миро, Пабло Пикасо, Амедео Модилияни, Василий Кандински, Салвадор Дали, Франсис Бейкън, Джаксън Полок, включително и на Йоко Оно, съпругата на битълеца Джон Ленън, кафене „Флориан“, открито през 1720 година и считано за най-старото заведение в Европа, предлагащо кафе и сладкиши, намира се на площад Сан Марко и великолепния хотел „Даниели“, с изгледа си нощем към звездите, чиито отблясъци в морето ги очертават, сякаш са на една ръка разстояние.
Духът на Венеция е изразен музикално от Томазо Албиони и Антонио Вивалди - барокови композитори, родени тук. Те са черпели мотиви за творбите си от живота край каналите, хората и силата на времето в това романтично място. Томазо Албиони е известен с великолепното „Адажио в сол минор“, а Антонио Вивалди с възхитителните „Четирите годишни времена“.
Венеция е част от световното културно и историческо наследство на народите, под егидата на ЮНЕСКО.
