Оптимизъм: четири стъпки, за да не попаднете в капана на токсичния позитивизъм

Не е нужно да се раждаме оптимисти, можем да станем такива - това е въпрос на избор. Защото, противно на това, което често чуваме, личността не е неизменна генетична черта, която се определя при раждането и не може да се промени с течение на времето. "Характерът се развива през целия живот на човека", казва Ана Сиера , психолог, сексолог и партньор на платформата за медитация Petit BamBou. "Да, има биологични или дори наследствени фактори, които могат да му повлияят, но те не са решаващи", подчертава тя. "Изборът винаги е възможен. Да решим кой начин на мислене искаме да възприемем сред всички съществуващи и да изберем положителната нагласа не е лесно, но е във възможностите ни", обяснява експертът.

От начина, по който управляваме емоциите си, до начина, по който изразяваме благодарността си, по-долу сме събрали четири ключови стъпки, за да виждаме чашата наполовина пълна, във време, когато позитивността е необходима защита за всяко ново предизвикателство.

Променете езика на общуване със себе си

Способността да виждаме чашата наполовина пълна, а не наполовина празна, зависи много повече, отколкото си мислим, от силата на волята ни. Става въпрос за промяна на начина, по който разговаряме със себе си, за насочване на вътрешния ни диалог към страната на позитивността. Да бъдем оптимисти в трудни времена несъмнено е голямо предизвикателство, но работата със себе си за развиване на самоувереност и самочувствие помага много. Позитивността е обща нагласа, която се култивира, като се научим да управляваме мислите и емоциите си. "Оптимистично настроените хора изминават по-дълъг познавателен път от песимистите", казва Сиера. "По същество, докато идентифицират негативната страна на ситуациите, те имат нагласа, която ги насърчава да не спират пред препятствието, а да търсят решение или да видят другата страна на монетата."

Приемете чувствата си

За да стигнем до този момент, трябва да се опитаме да тълкуваме събитията без ограничаващи или ирационални убеждения. "Идеите, които ни ограничават, са свързани с това, че не сме в състояние да правим разлика между потребности и желания", казва психологът Пилар Гера. "Първите водят до фрустрация, ако не са задоволени, докато вторите, дори и да останат незадоволени, не ни водят до песимизъм, защото не ги смятаме за нужди. Да виждаме чашата наполовина пълна, а не наполовина празна, е нещо, което можем да изберем, стига да гледаме това, което имаме, а не това, което ни липсва, като същевременно избягваме капана на токсичния позитивизъм. Тоест, прекалено позитивна и принудителна нагласа, която използваме като защитен механизъм пред лицето на негативно събитие, за да се опитаме да го заглушим." Вместо това трябва да признаем и да оставим всички емоции да текат, като приемем факта, че животът е цялостно преживяване, състоящо се както от светлини, така и от сенки. От добри и кофти дни.

Негативността е извинение

"Чувството, че сме жертва, когато не сме, обикновено оправдава отказа ни да се променим, карайки ни да се чувстваме защитени", обяснява Сиера. Ето защо е трудно да се откажем от негативната нагласа. Липсва воля да направим прехода от негативност към позитивност, защото последната ни дава усещане за сигурност. И все пак преходът към позитивност е не само възможен, но и необходим. За да го постигнете, можете да започнете, например, като избягвате обобщенията или крайните позиции, като правите разлика между беди, неуспехи и провали и като винаги поемате контрол върху начина, по който се отнасяте към реалността.

Благодарност

За Марта Калдереро, професор по психология в Universitat Oberta de Catalunya, е важно да осъзнаваме личните си предимства, за да можем да посрещаме предизвикателствата с увереност. Съсредоточете се върху настоящето и възприемете отношение, основано на благодарността - тя помага да съсредоточим вниманието си върху всички положителни неща, които се случват, и кара мозъка да осъзнае колко много хубави неща има в живота ни. "Изграждането и подхранването на взаимоотношения, които засилват здравословните емоции, позволява жизнено развитие и подтиква мозъка да възприема реалността по по-позитивен начин." В края на краищата, заключава Сиера, "реалността е субективна и отчасти е резултат от нашата собствена гледна точка. Затова нека създадем тази, която ни носи най-голяма полза и е съвместима с нашето щастие".