Първично и лично от Шарън Стоун
От Нели Славова
На 65 години Шарън Стоун започва кариера на художник. Разбира се, тя винаги е била творец, но сега умът и тялото ѝ имат ново средство. Творбите ѝ са със свободни ръце и предимно ярки, понякога подсилени с черни петна. Всяко движение на четката е израз на богат вътрешен диалог, като всяко произведение е направено в танц между радостта и неудовлетворението.
Шарън Стоун е пред камерата и веднага се извинява за начина, по който изглежда. Часът е 13:00 в неделя в Лос Анджелис и тя току-що е станала от леглото.
"Сега няма ли да пуснеш това в Инстаграм?", пита тя. Уверявам я, че не, разбира се, че няма да го направя. "Изморена съм, работих до късно", продължава тя и отмята разхвърляни кичури от русата коса от лицето си, докато се разхожда из дома си в Бевърли Хилс. "Приличам на сестрата на Кърт Кобейн, но това е реалността на нещата!" - смее се тя.
Въпреки умората си, намирам Шарън за дълбоко присъстваща. Тя целенасочено използва думите си и не се страхува да прави дълги паузи, докато събира мислите си. Когато говори, тя е енергична и магнетична, а по известните ѝ остри скули личи увереност. Чувството да я наблюдаваш, е специално.
В попкултурата Шарън е момичето от плаката на фаталната жена. Образът на мъжкото желание. В нашето интервю не можем да говорим за актьорските ѝ проекти поради стачките на SAG-AFTRA, но можем да обсъдим върховете и спадовете в кариерата ѝ, включително изцелението, което е намерила през последните години.
След инсулта си през 2001 г. Шарън споделя, че е била почти отхвърлена от Холивуд. В книгата си "Красотата да живееш два пъти", публикувана през 2021 г., тя описва подробно две версии на Шарън Стоун: жената преди инсулта и жената след него. Нейният живот е съшит с раздираща скръб, но на 65-годишна възраст тя е по-издръжлива и сияйна от всякога. През последните 20 години тя живее с новата, по-излекувана версия на себе си. Това е Шарън, с която се срещам: майка на Роан, Лейрд и Куин, активистка и отскоро художничка. За приятелите си, казва тя, е известна като Шаз, Шаза, Шазарела, Шазингтън или Шаз.
Повечето сутрини тя се събужда, прави тренировка в басейна с треньора си, а след това се отправя към студиото си за рисуване, където рисува между 4 и 12 часа. По време на пандемията ежедневието ѝ е толкова интензивно, че тя просто става, мие си зъбите и започва да рисува от спалнята си по бельо и тениска. "Малко по малко продадох обзавеждането на спалнята си - разказва тя, - отървах се от кралското си легло и си купих едно малко и сега спалнята ми е като таванско помещение за художници."
В този момент тя завърта телефона си, за да ми покаже, че наистина леглото ѝ е миниатюрно. Връщайки се на мястото си, забелязвам наградите, подредени зад нея. Забелязвам "Еми" и "Златен глобус", разпръснати сред другите, разположени под голяма черно-бяла снимка на лъв. Над нея, като малко напомняне за нейния ръст, има позлатен таван.
През април в галерия "Алуш" в Лос Анджелис се състоя първата ѝ изложба. Това е серия от до голяма степен абстрактни картини, озаглавена ''Shedding''. Поздравявам я, а тя ми казва, че рисуването никога не е влизало в плана.
"Подарих една картина на моя скъпа приятелка за рождения ѝ ден и изведнъж всички ме затрупаха с поръчки, започнах да правя изложби и нещата просто се взривиха. Не съм планирала това да се случи, това беше просто нещо, което направих за себе си. Само, изцяло и напълно за мен. И все още е нещо, което правя за себе си, но вече има и малко напрежение, защото сега имам изложби."
Процесът на намиране на успех в рутинното рисуване беше своеобразно завръщане у дома. За да открие своя ритъм, тя се опира на актьорското си майсторство.
Шарън признава, че творческият процес е процес на непрекъснато неудовлетворение. "Всеки един момент, в който си жив като артист, продължаваш да се развиваш. Марта Греъм е казвала, че като артист имаш това безкрайно чувство на неудовлетвореност, през което трябва да продължиш да работиш и да израстваш, това разтягане през неудовлетвореността. През цялото време се занимаваш с неудовлетвореността си. Това е почти като радостна неудовлетвореност: радостен си, че растеш, радостен си, че се учиш."
Водена от вътрешен глас - "това е, което хората наричат Бог, дух или универсално съзнание" - тя казва, че е в "пълно общуване" с картините си. Шарън им говори на глас. "Въпросът е аз да бъда достоен проводник и да остана ясна и в своята истина, нали?"
По средата на интервюто един от синовете ѝ влиза мимоходом и тя го целува по бузата, преди да тръгне на урок по шофиране. Като майка тя трябва да се научи да възпитава по начин, който не ѝ е бил показан като дете. Отгледана от родители от епохата на депресията, детството на Шарън е изпълнено с трудности.
"Баща ми не ми каза, че ме обича, докато не станах на 22 години. Никой не ме е прегръщал, затова приятелите ми ме научиха как да го правя. Казвам на децата си, че ги обичам всеки път, когато минават покрай мен, но не съм възпитана и с частица от това".
Сега тя потвърждава, че е прекъснала този цикъл. "Травмата между поколенията е нещо съвсем реално и тя е както емоционална, така и клетъчна. Колкото по-възрастна ставам, толкова повече разбирам родителите си, толкова повече разбирам детството си и толкова повече разбирам всички и това, което им се случва. Когато решиш, че ще скъсаш веригата и ще я промениш, нещата се обърква и всички ти се сърдят. Не само бизнес общността ми, но и семейството ми спря да общува с мен за около година и половина. Но след това всички те излязоха от другата страна страхотни. Тежко е, но е хубаво."
Рисуването изглежда е терапевтично за Шарън. "Процесът на фитнес тренировки и рисуване изчисти тялото, ума и душата ми до толкова красиво място, че почти ми се иска да се занимавам повече с актьорство, за да мога да пренеса това на екрана", казва тя с усмивка. "Но се чувствам като в комедия, защото нагласата ми се е променила драматично. Намирам се на радостно място."
Ако не беше честността на Шарън, светът вероятно щеше да я гледа със завист. Едно повърхностно търсене в Google ще ви покаже, че тя има всичко: красив дом, обширна кариера, вечна красота. И вие си мислите, че на тази жена всичко ѝ е наред. Но именно нейната откритост да говори за суровите страни на живота - както в книгата, така и в интервютата, а сега и в изкуството ѝ - сглобява една неподправена уникалност, една старателно сложна личност.
Шарън се старае да поддържа благодарността в дните си.
"Въпреки че се събуждам в дворцова обстановка, всеки ден, в който отварям очи тук с моето прекрасно малко кученце до мен, си казвам: "Виж къде все още живееш! Уау! Благодарна съм, че това ми се случва отново днес." Нямам очаквания за още един ден в този лукс или в тази красота, не го искам..."
Докато приключваме разговора си, Шарън се възхищава на ментовозеления пуловер, който нося. Казвам ѝ, че майка ми го е изплела и съм сигурна, че с удоволствие ще го направи и за нея. В акт на безпардонност, какъвто може да направи само знаменитост без публицист, тя диктува телефонния си номер и ми казва да ѝ напиша колко ще струва. След разговора ѝ пиша, че сме се разбрали, а тя ми отговаря с "Ура".
В телефона си запазвам номера ѝ като Шаза Стоун.
Интервю от Индиа Хендрикс
