Лаура Паузини: Най-красивата възраст за една жена е, когато спре да се съобразява с годините си
От Нели Славова
"Най-много от всичко помня бъдещето", казва Салвадор Дали, който е живял по-скоро в пространството, отколкото във времето. Миналото, настоящето и бъдещето постоянно се преплитаха в неговите истории, които се превръщаха в спомени. Лаура Паузини има много спомени за неща, които предстоят да се случат, защото тя винаги е била проектирана в бъдещето. Последното ѝ турне е разделено на три части: настояще/бъдеще/минало, като бъдещето е по средата, т.е. сега.
Италианската певица не отстъпва и на сантиметър. Напротив, тя се връща на сцената, разбивайки старите стереотипи за пола в музикалната индустрия - като този, че жените се "продават по-малко". И остава вярна на мечтите си. За да открие пътя напред. Лаура спечели "Златен глобус" на 47 г., получи номинация за "Оскар" на 48 г., спечели "Латино Грами" за личност на годината на 49 г., записа 25% повече публика в Италия и в чужбина по време на последното турне.
''Чела съм много интервюта на жени, известни жени, които твърдят, че 50 е страхотна възраст, най-прекрасната в живота им. Но аз не се чувствам така. На душевно ниво съм щастлива, защото съм я изградила добре душата си. На физическо ниво съм уплашена, не ми харесва, че оттук нататък нещата ще стават още по-зле'' - казва честно Лаура.
Как ще отпразнувате рождения си ден?
- Желанието ми е да бъда с тези, които ме накараха да стигна до тази възраст. Ще имам парти в Милано, в Magazzini Generali, с моя фенклуб: най-дългата любовна връзка, която някога съм имала, е с тях. Сега, когато сме пораснали, именно към тях чувствам отговорност да не сбъркам.
Какво означава пеенето за вас?
- Още като дете открих, че ме побиват тръпки, не защото пея дадена песен, а защото докато я пея, изразявам нещо, което ме интересува. Когато пеех в пиано бар с баща ми, не исках да изпълнявам някои парчета, защото не харесвах историята, която разказват, затова спорехме, а той ми се караше, като казваше: "Певецът трябва да прави това, което хората искат в пиано бара, това е нашата работа", но аз отвръщах: "Не, искам да изпея ''We are the world'', защото е написана по тази причина (все още е любимата ми песен)". Спомням си, че веднъж се принудих и изпълних ''Woman in Chains'' на Tears for Fears. Никой не ме аплодираше и може би в този момент реших да стана певица: исках да кажа истината си.
Има ли жена, към която сте особено привързана, която е била източник на вдъхновение за вас?
- През 90-те години на миналия век най-големият пример за певица, която се продаваше, беше Мадона: аз пеех много различни нейни парчета, имах диаметрално противоположен имидж, но именно от нея се научих да не се отказвам, тя ме научи да бъда истинска. Ако се замислите, певците, които имат международна кариера, пеят в 99% на английски език. На 18 години започнах да продавам много записи на италиански, на 19 започнах да го правя на испански, на 20 ме помолиха да се променя и да пея на английски. Но аз се чувствах зле, че не мога да пея на италиански, испански или португалски, така че направих много смел за възрастта си избор: реших да не ставам певица, която пее на английски. Когато ми предложиха да бъда такава, каквато не бях, опитвайки се да променят музикалния ми стил, външния ми вид, защото трябваше да съм в крак с времето, аз се погледнах в огледалото и си казах: "Какво би направила Мадона на мое място?". И не се съгласих.
Този момент беше фундаментален за мен, днес го знам по-добре, отколкото тогава. Направих най-важните избори в първата част на кариерата си, много се гордея, че имах тази сила. През годините разбрах, че всяка нация иска различни неща от мен: Италия ме обича в поп-рок вариант, латиноамериканците, живеещи в Северна Америка, искат повече регетон, Южна Америка очаква от мен романтични балади, Франция ме оценява в акустичен вариант.
Когато навърших 40 години, ми казваха: "Знаеш ли, вече имаш толкова много години кариера, сега в живота ти настъпва етап, в който или правим това, което работи, страна по страна, или всичко свършва. Жените продават по-малко...".
През тези трийсет години не можеш да бъдеш постоянно модерен: всяко десетилетие е белязано от смяна на стиловете, но винаги съм смятала, че е по-добре да придавам истински смисъл на нещата, които правя, вместо да изглеждам така, че да се задържа на повърхността. И през тази година на невероятни турнета осъзнах, че съм направила правилния избор заради хората, които все още ме следват. Младите изпълнители не бива да се заблуждават, както аз бях на път да се заблудя.
Момент, в който сте се страхували?
- Веднъж Тициано Феро ме помоли за едно изречение, за да започне да пише нова песен, а аз му казах: "Страхът не съществува", въпреки че го усещам в гърлото си. Най-лесното нещо след номинацията за "Оскар" щеше да бъде да спра. Вкъщи имаше ковид, аз печелех награди, а междувременно връстниците ми губеха родителите си. Чудех се какво мога да направя, къде мога да отида отново. Не знаех каква музика да пея, затова за първи път си поръчах да ми изпратят песни, написани от всички, известни и не, но сбърках. Осъзнах го едва след две години на това търсене, защото единственото място, където можех да сондирам, беше вътре в мен. Търсех миналото си, за да намеря бъдещето, мислейки за една фраза на Педро Алмодовар: той казваше, че когато се чувстваш изгубен и вече не знаеш как да продължиш напред, трябва да се върнеш назад и да видиш какво ти е останало в бъдещето, за да създадеш свой собствен нов път.
Коя е била най-красивата ви възраст досега?
Най-красивата възраст на една жена за мен е, когато тя спре да се съобразява с годините си и започне да изпълнява мечтите си. Както е казал Ейбрахам Линкълн: "В крайна сметка не са важни годините от живота ти, а животът, който влагаш в тези години".
Източник: Vogue Italia
