Техника за дефиниране на езика на лицето

  • Сподели:
Техника за дефиниране на езика на лицето

Техниката на жестовете на лицето представлява съвкупност от умения, за разпознаване, интерпретиране и използване на фините движения на лицето, за рационално, лесно, приятно и ефективно общуване. Лицето е витрината на нашите емоции, чувства, грижи и намерения. Всяка човешка лицева реакция може да бъде старателно наблюдавана, описана, изучена, коментирана и използвана за приятни или манипулативни цели. Лицевите реакции на животните в много случаи са идентични или близки до човешките и тяхното съпоставяне дава широк набор от информации за управление на поведения. Моментното състояние на човека определя лицевата му култура, тя е отражение на вътрешни настроения и показва нагласата за увереност, щастие, нездравословност, стрес или уплаха. Лицевата култура на общуване е в основата и на съвременната интелигентна дигитална среда и чрез нея се разработват модели на поведение.      

Ключов аспект от техниката за опознаване езика на лицето е разпознаването и очертаването на основните емоции, които ни владеят ежедневно - щастие, тъга, гняв, изненада, страх и отвращение. Към тях можем да прибавим различните им нюанси, като интерес, съсредоточаване, обмисляне, вина, несигурност и т.н. Те се изразяват чрез универсални мимически движения, с малки вариации, характерни за различни културни общества по света. 
Осъзнавайки собствените си изражения и изучавайки езика на емоциите на другите, определено се създава открита възможност за подобряване на личната комуникация. Изграждат се смислени, реалистични и градивни взаимоотношения и се постига търсения успех в различни аспекти на живота.
Интерпретацията на жестовете на лицето показва изявата на по-дълбоките отенъци на чувствата. За разбирането им е важно да обърнем внимание на индивидуалното значение или комбинацията от различните фактори - движението на очите, веждите, устните и скулите и т.н..

След като овладеем разпознаването и дешифрирането на езика на лицето, можем да изградим емоционално по-силни връзки, основани на доверие, разбиране и емпатия. Жестовете на лицето помогнат да предадем по-ясно вербалното и невербалното си послание. Понякога, поради користни или неясни причини, хората се опитват да скрият истинските си емоции или намерения, но езикът на тялото, включително жестовете на лицето, ги издават перфектно. Познавайки, контролирайки и използвайки правилно собствените си изражения на лицето, разбереме по-добре емоциите си и как те биха се отразили на поведението ни. Както и осъзнаваме какво целят другите?

Лицето е най-представителната част на тялото и индикативно за състоянието на духа на човека. Движенията на очите, устните, челото, веждите, скулите, брадичката и т.н. изразяват широк спектър от емоции, мисли и намерения. Лицето видимо отключва езика им и дава отражение на цялостното поведение на индивидите. С анализирането на движението на отделните части на лицето, се ориентираме непосредствено в ситуациите, в които участваме.

Очите. С тях виждаме света, те са свързани с естествената им реакция мигане. Честотата му сигнализира за различни по сила и яснота проявления. Бързото мигане показва нервност или измама, бавното - скука или липса на интерес. Поддържането на зрителен контакт с другите е знак за увереност и ангажираност, а избягването му показва несигурност, лъжа, заблуда или свенливост. Посоката на погледа разкрива, къде е интереса на гледащия в конкретната ситуация. Поглед нагоре сочи, че човека срещу нас мисли задълбочено или блее в небето, а надолу, че е тъжен, засрамен или просто внимава да не падне на паважа. Формата на очите илюстрират етническия произход на човека, неговата интелигентност или характер.

Устните. Те са чувствения елемент в лицето ни. Украсим ли го с естествена и искрена усмивка, се демонстрира щастие и приятелство. Устните, ако са сьбрани плътно или дефилират с фалшива усмивка, представят неискреност или враждебност. Малките устни ограничават поглъщането на по-големи хапки храна. Свиването на устните може да показва недоволство, гняв или фиксация. Целувката е знак за обич, привързаност или поздрав. Леко изплезения език, който се движи около устните е характерен за хора, майсторящи нещо и им помага да се концентрират.

Челото. Намръщеното чело сочи недоволство, гняв или концентрация. Както и грижи, трудни за разрешаване. Високото, широко и открито чело е характерно за интелигентни, умни и позитивни хора, докато ниското чело не вещае добри характеристики за притежателя си. 

Веждите. Вдигането на веждите разкрива изненада, недоверие или въпрос. Спускането им е израз на гняв, тъга, а събирането в средата на челото помага на индивида да се концентрира, да покаже почуда или объркване. Обработените козметично вежди са естетическа грижа за добър външен вид.

Скулите. Зачервяването на скулите представя смущение, срам или вълнение. Избледняването им показва страх, шок, изтощение или студ. С напредване на възрастта костите губят плътност и скулите могат да станат по-малко изразени.

Зъбите. Стискането на зъби е ясен символ на гняв, стрес или концентрация. Добре поддържаните зъби дефинират уважение към себе и събеседниците, и добър здравен статус.

Брадичка. Издигането на брадичката е признак на увереност, гордост или арогантност. Спускането ѝ показва покорство, тъга или подчинение.

Ушите. Почервеняването на ушите изтъква смущение, срам или гняв. Мърдането им ни дава представа за любопитство, нервност или несигурност. Покриването на ушите с ръка е израз на блокиране от шум, неприятни думи или желание за изолиране от околните.

Формата на лицето е важна за техниките на опознаване на лицевите движения.
Съществуват шест основни форми на лицето: овална, кръгла, квадратна, сърцевидна, продълговата и диамантена. Овалната форма на лицето се счита за най-идеалната и се характеризира с балансирани пропорции. Челото е най-широко, а челюстта и брадичката са по-тесни. Кръглата форма е с меки, заоблени черти. Челото, скулите и челюстта са с приблизително еднаква ширина. Квадратната форма на лицето е известна с ъглови черти. Челото, скулите и челюстта са с приблизително еднаква ширина, а брадичката е ъглова. Сърцевидната форма на лицето е с широко чело и тесни скули и заострена брадичка.

Продълговата форма се представя с дълго, тясно лице. Челото, скулите и челюстта са с приблизително еднаква ширина. Диамантената форма на лицето е с широки скули и тесно чело и брадичка. Брадичката е заострена. 
Формата на лицето може да дирижира техниката на лицевите движения. Тя е свързана с различното анатомично разпределение на мускулите, които ограничават или улесняват определени негови движения. Например, хората с кръгло лице трудно повдигат веждите си, докато тези с квадратно лице изпитват трудности при прибиране на устните си. Костната структура на лицето също може да ограничи или да улесни определени движения. На индивиди с високи скули им е неудобно да се мръщят, а онези с плоски скули, да повдигат на веждите си. 

Всеки човек е с уникална форма на лицето, която не е нито правилна, нито грешна и има генетичен отпечатък. За добрия личен имидж е съществено да се намерят точните прическа, грим, очила и бижута, допълващи естествената красота.
Техниката на лицевите движения е силно повлияна и от културните норми, личните предпочитания и моментното ментално състояние на хората. Индивиди с една и съща форма на лицето могат да имат различни методи на движение, в зависимост от тези фактори. Съзнателните лицеви движения се използват за подчертаване на определени думи и изрази, за предаване на емоции или за манипулиране на възприемането на другия.

В заключение, познаването, разбирането и овладяването на техниката на движение на лицето, ни поставя на друго ниво в комуникацията с околните, учи ни да сме внимателни, да наблюдаваме и анализираме, да взимаме решения за поведението си и да влияем на целия процес на взаимодействие с околните. Умеем ли да бъдем по-ефективни комуникатори, ще сме по-проницателни в действията си и ще изградим както желаем личния и професионалния си живот. Владеейки техниката на лицевите човешки реакции правилно, получаваме невидимо оръжие, което е безопасно за съхранение, полезно за притежание и основателна причина за използване, при необходимост. 

Виж още